top of page
Търсене

Права на хората с увреждания

Къде са уредени правата на хората с увреждания?


Правата на хората с увреждания са уредени в редица международни актове и в действащото национално законодателство.

1. Основните международни актове за правата на хората с увреждания са:

Водещо значение за правата на хората с увреждания има Конвенцията на ООН. На 13.12.2006 г. Организацията на обединените нации (ООН) приема Конвенцията за правата на хората с увреждания. Конвенцията влезе в сила на 3 май 2008 г. Към Конвенцията е приет и Факултативен протокол, който предоставя възможност на хората с увреждания в отделните държави – страни по акта да подават директно индивидуални жалби пред създадения по Конвенцията Комитет на ООН за правата на хората с увреждания. На 23.12.2010 г. Конвенцията е ратифицирана и от Европейския съюз (ЕС), като това е първият международноправен акт от подобен вид, с който ЕС се обвърза като регионално обединение на държави. На 26.01.2012 г. Народното събрание в България ратифицира Конвенцията и започна да се прилага и в България.

Конвенцията е универсален списък от минимални стандарти, които трябва да се предвидят от държавите – страни по нея, за да бъде преустановена продължаващата дискриминация на хората с увреждания, като бъде гарантирано равенството им пред закона и ефективното упражняване и защита на основните им човешки права.


Едно от основните послания на Конвенцията е, че хората с увреждания не следва да се възприемат като обекти, а като равнопоставени субекти, които заслужават уважение и равноправие, както останалите граждани в обществото. От обект на благотворителност, те следва да се възприемат като равноправни граждани, упражняващи лично правата си.


Конвенцията поставя на дневен ред следните ключови моменти:

  • равнопоставеност на хората с увреждания и борба с дискриминацията (чл. 5);

  • достъпна среда и право на хората с увреждания да живеят независим живот и да участват пълноценно във всички аспекти от живота на обществото (чл. 9);

  • правоспособност и дееспособност на хората с увреждания (чл. 12);

  • достъп до правосъдие (чл. 13);

  • право на независим живот и включване в общността (чл. 19);

  • включващо образование (чл. 24);

  • достъп до здравеопазване (чл. 25);

  • достъп до заетост (чл. 27);

  • право на участие в политическия и обществен живот (чл. 29).

2. Основни актове от действащото национално законодателство за правата на хората с увреждания са:

От посочените нормативни актове с основополагащо значение е сега действащият Закон за хората с увреждания (в сила от 01.01.2019 г.). В него са изброени основните области за подкрепа на хората с увреждания:

  • здравеопазване;

  • образование;

  • заетост;

  • жилищно осигуряване;

  • достъпна среда в урбанизираните територии и обществените сгради;

  • транспорт;

  • култура;

  • спорт;

  • личен живот;

  • обществен и политически живот;

  • правосъдие;

  • други области.

Отбелязани са и средствата, чрез които се оказва подкрепата на хората с увреждания:

  • медицинска, професионална, социална, трудова и психологическа рехабилитация;

  • образование и професионално обучение;

  • услуги, подпомагащи трудовата реализация;

  • достъпност и разумни улеснения;

  • социални услуги;

  • финансова подкрепа;

  • достъпна информация;

  • достъп до правосъдие и правна защита;

  • осигуряване на лична мобилност с максимална степен на независимост;

  • лична помощ;

  • универсален дизайн;

  • други средства.

В Закона са посочени и отделните ангажименти на отговорните институции в областите, за които отговарят, като за преобладаващата част от областите на подкрепа и средствата за постигане на тази подкрепа е направено препращане към други нормативни актове, в които въпросите са подробни развити. Заложени са също така основните параметри на индивидуалната оценка на потребностите, въз основа на която се отпускат различни видове финансова подкрепа. Тази подкрепата е предназначена за компенсиране на разходите, свързани с преодоляване на затрудненията, предизвикани от вида и степента на увреждане.


Включени са още допълнителните механизми за подпомагане трудовата заетост на хората с увреждания и за осигуряване на достъпна среда и лична мобилност. Посочени са основните институции, които отговарят за правата на хората с увреждания и техните задължения. Обхванати са основните параметри на информационната система за хората с увреждания към Агенцията за хората с увреждания и изискванията към организации на и за хората с увреждания за придобиване на статут на национално представителни.


Кои са държавните институции, които определят и осъществяват политиките за правата на хората с увреждания?

Отговорните институции, които осъществяват дейността по отношение на правата на хората с увреждания и от които зависи промяната на нагласите и създаването на предпоставки за безпрепятственото упражняване на правата на хората с увреждания, са Министерски съвет /МС/ с всички министерства и Народното събрание.


В рамките на изпълнителната власт /МС/ следва да бъдат откроени следните водещи институции:

  • Министерство на труда и социалната политика;

  • Министерството на здравеопазването;

  • Министерството на образованието и науката;

  • Министерството на регионалното развитие и благоустройството;

  • Национален съвет за хората с увреждания към МС;

  • Агенция за хората с увреждания;

  • Агенция за социално подпомагане;

  • Агенция по заетостта;

  • Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”;

  • Национална агенция за приходите;

  • Национален осигурителен институт;

  • Национална здравноосигурителна каса;

  • Областни управители;

  • Общините.

Отговорните органи са натоварени да осъществяват социалната политика на държавата или казано с други думи – отговорните органи определят, приемат и контролират правилата, принципите, законодателството и действията, които водят до подобряване на качеството на живота. Тези институции, с подкрепата на гражданския сектор, на неправителствените организации на и за хора с увреждания, следва да установят и въведат необходимите инструменти и механизми, чрез които да се осигурят правата на хората с увреждания.


Какви права имат хората с увреждания в България?

Освен определените в Конституцията на Република България и действащите международни актове основни права и свободи, хората с увреждания имат други, специфични права, обусловени от техните потребности и здравословното им състояние.


Правата на хората с увреждания могат да бъдат систематизирани по следния начин:

  • Финансова подкрепа

  • Пенсии

  • Социални услуги

  • Медицински изделия и помощни средства (процедура)

  • Заетост и предприемачество

  • Достъпна среда


Повече информация за тези услуги можете да намерите в разделите на ресурсната платформа.

Comentários


bottom of page