Кодексът на труда предвижда специална закрила за лицата с намалена работоспособност като гарантира правото на трудоустрояване на работници и служители, които поради болест или трудова злополука не могат да изпълняват възложената им работа, но без опасност за здравето си могат да изпълняват друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия (чл. 314).
Кодексът на труда, регламентира задълженията на работодателите с повече от 50 работници и служители, да определят ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата дейност, (чл. 315).
Работните места за трудоустрояване, определени по реда на чл. 315 от Кодекса на труда, не се взимат предвид при отчитане изпълнението на квотата за откриване на работни места за хората с трайни увреждания (чл. 38, ал. 2, ЗХУ). Хората с трайни увреждания следва да се наемат на работни места, които позволяват използване и развиване на уменията и знанията им, а работодателят е длъжен да пригоди работното място към нуждите на човека с увреждане при неговото наемане (чл. 39, чл. 40, ЗХУ).
В Кодекса на труда са предвидени и други форми на закрила на хора с увреждания, която се изразява във въвеждане на облекчен режим на работното време, забрана за полагане на нощен и извънреден труд, установяване на намалено работно време, предварителна закрила при уволнение, предоставяне на обезщетение при трудоустрояване от момента на получаване на предписанието за трудоустрояване, до неговото изпълнение.
Съласно Кодекса на труда, че работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.