Кои хора попадат в определението ,,хора с увреждания‘‘?
Съществуват две определения за „човек с увреждания“, уредени в:
1. Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания:
,,Хората с увреждания включват лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото равноправно с останалите.“
§ 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за хората с увреждания гласи:
‚,Хора с увреждания са лица с физическа, психическа, интелектуална или сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот.‘‘
Отделно от това, има трето определение за „хора с трайни увреждания“, регламентирано в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за хората с увреждания:
,,Хора с трайни увреждания са лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот, и на които медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто.‘‘
Важно е да се отбележи, че за да може един човек да се възползва от повечето права на хората с увреждания, на него ще му бъде необходимо свидетелство за установената степен а увреждане от медицинска експертиза.
Кой определя дали човек е с увреждания в България?
Органите, които са компетентни да определят дали човек е с увреждане или не, са Териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и в случаите на обжалване на констатациите в експертните решения на ТЕЛК – Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). (чл. 3 от Наредбата за медицинската експертиза във връзка с чл. 51 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи).
ТЕЛК и НЕЛК се произнасят по експертизата на трайно намалената работоспособност на лицата в трудоспособна възраст; на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), които упражняват трудова дейност и не са им определени вида и степента на увреждане; вида и степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст; на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, и потвърждаване или отхвърляне на професионалния характер на заболяванията.